Братята Кирил и Методий.
Ранни години

Братята са родени в Солун, Византия през IX век в седемчленно семейство на високопоставения военен управител Лео и неговата жена Мария. От краткото житие на Кирил може да се разбере, че това е аристократично семейство, забегнало във Византия през 8 век вероятно по политически причини като немалко други. Методий е по-големият брат и е роден през 815 година, Константин е роден през 820 година и чак към края на живота си приема името Кирил.Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо Теоктисто, който е влиятелна личност в Империята. През 843 година Кирил пристига в Константинопол и започва да учи в престижната (за тогава) Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област, населена предимно със славяни недалеч от Солун.

Мисията в Моравия

Тази мисия, обезсмъртила имената на Кирил и Методий, се извършва между 862-863 г., когато патриарх в Цариград е Фотий, учител и приятел на Кирил. Един славянски княз от Моравия иска от Византия да му изпрати мисионери, способни да проповядват на славянски език, за да се отхвърли опекунството на немското духовенство, по-склонно да владее моравските славяни, отколкото да ги образова. За толкова трудна задача в момента не е имало по-подготвени хора от Кирил и Методий, доказали вече своите качества. Тъй като произхождат от Солун, те знаят езика на славяните.
Съвременната наука е склонна да смята, че азбуката, сътворена от Кирил, е глаголицата, а не оцелялата до наши дни кирилица. Тя допуска също, че първите текстове, написани на тази древна азбука, носят белезите на славянския диалект от български тип в една епоха, която славянският език е все още доста единен и славянски говор от крайбрежието на Егейско море е бил лесно разбираем за славяните в Централна Европа.

Идването на учениците на Кирил и Методий в България

След малко повече от три години, прекарани в Моравия, двамата братя продължават делото си в Панония. Сетне отиват в Рим, където биват приети с големи почести от папа Адриан II, който признава славянската литургия. За нещастие след смъртта на Кирил - 14 февруари 869 г. - Методий, назначен за епископ в Панония, среща в своя диоцез остро противодействие на немското духовенство. Когато през 885 г. той умира, неговите ученици са брутално изгонени от същото това духовенство. намират подслон и закрила в България, където са приети от княз Борис, новопокръстен в християнството.Борис съумява да покаже в пълна мяра своето великодушие и политическия си гений, именно той – бъдиринът, владетелят на една довчера езическа държава, спасява от гибел делото на Кирил и Методий като приема в България с големи почести техните преследвани ученици, най-известни от които са Климент, Наум и Ангеларий.

История на празника

Светският празник за св.св.Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането.

Свързва се по традиция с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в “Христоматия славянского язъка” от 1852г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата година, 1858г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата “Света Богородица”, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.